– Доц. Славенков, имахте ли възможност да се запознаете с предизборните платформи на основните играчи на предстоящия парламентарен вот? Какво харесахте в тях?
– Моите наблюдения показват, че изборните резултати все по-малко зависят от политическите и икономически програми на партийните централи, по-конкретно на трите водещи през последните години партии ГЕРБ, БСП и ДПС, и това се доказва от динамиката на електоралните нагласи. Преди публикуването на тези стратегически документи и след това не се забелязва никаква осезаема промяна в предпочитанията.
Всъщност направената констатация засяга и по-малките партии и обединения, които не могат да се разграничат от общата инерция. Отнася се и за нововъзникналите формации като „Изправи се! Мутри вън!” и „Има такъв народ“. И докато за тях публикуването на програмните документи има значението на обществено и политическа легитимация на пазара на идеи и интереси – и в този смисъл има задължителен и бих казал сакрален характер, то за превърналите се вече в мастодонти три най-големи сили предизборните програми очевидно са натоварени с други, по-изразено рутинни, ритуални и агитационни функции.
Старите играчи на политическия пазар обаче знаят, че българинът обикновено гласува или по емоционални причини, или рефлекторно, или ирационално, или поради нещо друго от рода на заплахи, възродени страхове, сантименти към тоталитарното минало и други. И се стремят да им поднесат удобен за храносмилане микс, в който трябва да са включени умерени дозировки от всичко необходимо за преглъщане, без резки промени на съставните елементи. Естествено, всичко това е придружено с хвалебствия за благотворното въздействие на предлаганото меню и майсторството на главния готвач и компания, както и с препоръки за начина на употреба и обещания за дълъг и спокоен живот.
Тъкмо поради посоченото сходство предизборните платформи на основните партии в кампанията 2021 са еднообразни, познати по своята технология на изграждане и съдържателна същност. Особено впечатляващо, но и тревожно е отсъствието на нов език като комуникационно средство и начин за поднасяне на нови идеи и визия. От структурна гледна точка те повтарят целите и задачите, залегнали в Европейския план за възстановяване и устойчивост, като в това упражнение вероятно виждат застраховка срещу евентуални обвинения в неактуалност и традиционализъм .
В съдържателната си страна програмите са адаптирани към някои специфики на социалната реалност – високата бедност, социалните неравенства, незадоволителните темпове на икономически растеж и на иновативността, но това е постигнато с общо повтаряне на мантрите на Брюксел по темата. Ако има нещо по-интересно в цялото еднообразие на предизборните документи, това е откровената позиция на БСП по въпроса за повишаване на данъка върху дохода на физическите лица, с което тя потвърждава желанието си да се бори за намаляване на бедността и дълбокото икономическо неравенство в страната, както и острият акцент на Демократична България върху контрола на главния прокурор като средство за установяване на върховенството на закона, и съответните промени в Конституцията в същата насока.
Това са двата свежи нюанса в разглежданите документи, изпъкващи на фона на ожесточените борба за власт и “непосилната лекота на битието“, с които стратезите обещават всичко и по много.
– Възможно ли е част от тези различни платформи да се обединят и да послужат като основа за една бъдеща коалиция?
– В най-новата ни история сме били свидетели на всякакви коалиции, а най-безпринципната от политическа гледна точка беше Тройната коалиция начело със Сергей Станишев, съставена на чисто клиентелистка основа и оправдавана с особената историческа необходимост на момента, нуждата от национално спасение или нещо подобно. В този смисъл подобен управленски прецедент може да бъде повторен многократно и дори да се окаже „ разумно“ решение поради най-неочаквани съображения. Но ако това се случи, в основата му няма да стоят икономическите аргументи и пожелания на платформите на всеки от участниците в евентуалната коалиция, координирани по непротиворечив начин в обща управленска визия, а суровата прозаичност на задкулисието и щенията на олигархията.
Отделните платформи не са взаимодопълващи се, а конкуриращи се. Затова обединяването под общия знаменател ще ги направи невъзможни за изпълнение. Разбира се, че са възможни определени компромиси, но този процес също има своята пределна допустимост. Тя очертава своеобразните „ червени зони“, както е подчертано в програмата на БСП, чието пристъпване се счита за светотатство.
Но по-важно значение има методологическата различност и количественото разминаване между очакваните прогнозни резултати и разбирането за работа на стопанския механизъм. Съществуват немалко прогнози, които не очертават бърз подем и възстановяване, а обратното – потъването в депресивно състояние на световната икономика, от която България е силно зависима. А всички програми са положени в оптимистичното русло, за да изглеждат обещанията аргументирани, бодри и безпроблемни.
Но дали ще се случи точно така е съмнително.
Ето защо поради вътрешните си проблеми като програмни документи на едно бъдеще управление предизборните платформи много трудно биха могли да се коалират, за разлика от самите партии и политици, които са готови на всякакви комбинации в името на властта.
– Как оценявате икономическите мерки за подпомагане на бизнеса и гражданите в пандемията? Адекватни ли са те на фона на прилаганите в Западна Европа?
– Антикризисната мерки имат няколко основни недостатъка. Започнаха да се прилагат със закъснение и в недостатъчен обем, в някакъв смисъл и несъобразени с логиката на подобен тип политики. Например, кому беше толкова нужно намаляването на ставката на ДДС за ресторантьорския бизнес с 10%, от което не последва никакъв ефект и за собствениците, и за потребителите? В тези действия на правителството трябва се търсят основните причини за значително по-малкото разпространение на финансовия ресурс по мерките 60/ 40, и 80/ 20 към персонала на засегнатите от епидемията стопански единици, като в това число могат да се прибавят и неизползваните други инструменти за тази цел.
Отчетеното запазване на около 300 000 работни места е все пак добро постижение, но то донякъде се компроментира от съмнението за истинността на декларираните числа. В този контекст трябва да се възприемат и статистическите данни на европейските институции, според които България се нарежда на предпоследно място по относителния размер на помощите за компенсиране на доходите на служителите в затворените предприятия. За отбелязване е фактът, че по програмата 80/20, която в по-голяма степен покрива щетите на засегнатите служители до този момент, са усвоени само 40 млн. лева при отпуснати 150 млн. лева, а по другата мярка – ”Запази ме“, раздаването на помощта е в неразвито състояние. Към посочените недостатъци бих прибавил и селективността на мерките, доколкото има случаи, в които помощи са получавали и такива, които реално не са имали нужда от тях, проточването на процеса, неговата бюрократизация и други.
Тук първоначалните добри намерения не успяха да достигнат декларираните цели поради оплитането им в ниската компетентност и конфликтите на интереси, от които отдавна българската администрация страда.
И накрая, непростимо би било в коментара на антикризисната проблематика да се заобиколи или премълчи безразборното и волунтаристично раздаване на бюджетни средства по умозрителен и безпринципен начин, който се превърна в ежедневие през изминалата година. Но в синтезиран вид правителствената политика към бизнеса отчетливо ще се прояви след спирането на мерките, когато ще започнат фалитите на много фирми, поддържани на изкуствено дишане
– Частни компании все повече настояват държавата да се намесва в бизнеса им, да ги подпомага. Хотелиерите дори предложиха държавата да изкупи 25 на сто от дяловете им. Не противоречи ли това на принципите на пазарната икономика?
– Да, всяка намеса на държавата, която нарушава правилата на пазарната игра, е нарушаване на принципите на модерната икономика и колкото по-продължителна е тя, толкова в по-голямо противоречие влиза с тях. Особено ако се реализира в неадекватни форми, каквито са администрирането, опекунството, лобирането за отделни фирми и отрасли, предварителното посочване на победителите в конкурентната борба, погазването на върховенството на закона и други. Изключението от общите правила се наблюдава в периоди на остри икономически кризи и теорията и практиката са определили механизмите на държавното интервениране на пазара, въпреки че след Великата рецесия от 2007- 2008 година има двусмисленост и по тези въпроси. И все пак здравата и работещата икономическа логика убедително демонстрира нежелателните негативни процеси при прекаляване на държавната загриженост за бизнеса.
Бих желал да припомня максимата, че разликата между лекарството и отровата е в дозировката.
Каквито и красиви обещания да чуваме от предизборните платформи на партиите за коренна промяна на бизнес средата и за новите форми на сътрудничество между фирмите и държавата, механизмът на това взаимодействие ще остане непазарен, непрозрачен и неефективен, ако продължи съществуването на олигархичния модел в управлението.
От направената пояснения нека да се върна към конкретното предложение на хотелиерите, защото изглежда прекалено фрапантно. Да пожелае един собственик да споделя правата си с държавата означава, че или не оценява какво означава свободата му, или че е готов да я жертва доброволно в името на оцеляването. Но ако държавата реши да участва в тази схема, се поражда съмнението за нечиста игра и на двете страни на уравнението, които се готвят да преразпределят обществен ресурс през каналите на частната инициатива. В българския хотелиер винаги е имало нещо съмнително.
– Как се случи, че сериозен икономист от вашият ранг прописа поезия?
– Аз се интересувам изключително много от изкуството и културата и в своите лекции се позовавам на техните постижения. Всъщност и изкуството, и науката имат за цел да се доближат и опознаят истината за света, само че вървят по различни пътища и със собствените познавателни и изразни средства. А когато те успеят да си взаимодействат и да се обогатят взаимно, тогава се ражда очарователно вълнуваща Истина-Красота в смисъла, който Хегел, поетите романтици и може би древните гърци влагаха в това понятие. За мен писането на стихове е средство да проявя себе си по друг, недостъпен и почти невъзможен начин на изразяване на своята човешка същност, и възможност да живея в по-свободен и хармонизиран свят. Вероятно в поезията съм търсил послания и внушения, които не съм успял да постигна по друг начин.
– Автор сте на поема, която проследява съдбата на много от героите на политическата сцена у нас. Сатирична ли е тя?
– Аз я наричам бурлеска, в която като жанр се реализира наличието на голямо сходство със сатирата като изразно средство, макар и разбирана в малко по-различна литературна функция… Има и отделни лирични встъпления, исторически сравнения с епохата на Ренесанса и с един от неговите поетични върхове, какъвто несъмнено е “Декамерон“ на Бокачо. В поемата редом с тях върви и една друга сюжетна линия, на която аз отдавам голямо значение, защото ми служи да изляза от омагьосания кръг на бутафорно-гротескната клоунада, в която сме попаднали и която, подобно на силата на земната гравитация, ни държи долу, в ниското, и нямаме сили да се откъснем от нея. Тя е написана в стила на баладата и съдържа елементи от фантастиката, митологията и религиозната догматика, и засяга съдбата на Ултрон – орела лешояд, подарен ни от зоопарк в Белгия, за да размножава популацията на този изчезващ вид в страната, но който бандитите застреляха за удоволствие край Кърджали.
Но наистина като цяло преобладават сатирата, иронията, сарказъмът, комичното и изобличаване на несъстоятелността на т.нар. политическа класа и нейния слугинаж от всякакъв род – медии, пиар агенции, псевдоучени, членове на организираната престъпност, партийни фенове и активисти. По този повод неволно си спомням една поговорка, че който не се страхува от нищо, се страхува от смеха, макар че нашият “елит“ е антипод на смелостта и мъжеството. И заслужава постоянно да бъде осмиван.
– Кои са основните действащи лица в поемата? Очаквате ли някои от тях да се притеснят и защо?
– В галерията на поемата, която съм нарекъл „Вирусиада&Вирусология“ са включени най-често срещаните имена на ежедневието – от Борисов до Нинова. Те са представени многопластово и като отразяващи фаталната светлина и психологичните характеристики на Краля Слънце, и като обикновен хора със своите себични мотиви, и като част от болестта, а не от лечението й.
Заедно с тях върви и представянето на членовете но НОЩ и МЕС, които умело съчетават лекарската професия с политиканстването и угодничеството и логично се включиха в изборната борба като кандидати за народни представители. Като продължение на своето личностното раздвоение. Но има и представители и на широките народни маси – проститутки, лекарското съсловие, мисирките на Бойко, духовенството, народни лечители, симпатизанти на партии, циганите от квартал „Филиповци“. В повествованието е поканен дори и Сатаната, който е учудващо обективно критичен към българската народност и дори добронамерен. И в същото време самонадеян и уверен в необходимостта си да бъде част от християнската теология, на която е станал незаслужена , но и необходима жертва.
Дали ще притеснят обектите на преставяне в поемата е проблематично. Ако са закоравели политици, ще използват често цитирания шаблон, който им служи за броня срещу критики и забележки и ще се опитат по този начин да успокоят собствената си съвест или това, което я замества. А той се свежда до правилото: ”Обвиненията не са насочени срещу мен, а срещу моята партия и аз няма да им се поддам“.
Известно смущение все пак може да се породи у тях, защото те не приемат хумора по свой адрес, нямат благородството да понесат иронията и критиката.
– Градираха или деградираха политиците у нас през последните 30 години?
– Ние се намираме в огромна нравствена и духовна криза през последните десетилетия, която е достигнала до такова състояние, че самото говорене за обществен или политически морал звучи и цинично, и опасно… Тя е тотална и не може да подмине родния политик като част от общото, дори да има вид и да е заел ипостаза на херувим.
Зависимостта между двете страни на монетата е реципрочна и родният политик продължава уверено да крачи по пътя на своята деградация.
Ще подкрепя мнението си по въпроса с два аргумента. Първия го виждам в несъразмерната и задълбочаваща се пропаст между света на управляващите и този на управляваните, между виртуалната реалност, в която живеят първите, и реалното ежедневие на голяма част от населението, в ненамаляващата бедност на мнозинството и бездушната пасивност на елита по този проблем. А това показва – освен политическа и интелектуална несъстоятелност на българския политик, и моралната му деградация, ампутираното му чувство за състрадателност и съчувствие към проблемите на обикновения човек.
Втория аргумент ще го разгледам в динамиката на променящите се ценности на коментирания социален типаж, от времето на началото на демократичния преход до наши дни. Ще го персионализирам в низходящия морален статус на двама от маститите представители на управляващата върхушка – Александър Йорданов и Георги Марков.
Те бяха в състава на Великото народно събрание, приютило за кратко част от изявените представители на българската интелигенция на социализма, запазили имената си чисти и неопетнени от тоталитарния режим, а някои имаха славата на борци срещу него. Благодарение на подобни личности парламентът от 1990 година, независимо от доминирането на довчерашните комунисти, имаше своите морални стожери и примери за подражание: Йосиф Петров, Желю Желев, Йордан Радичков, Кирил Маричков, Боян Папазов, и други. С тяхната отразена светлина светеха и двамата герои на моя разказ, но много скоро, заедно с навлизането в следващите парламентарни издания на нови и все по-малко достойни и читави люде в партиите, започна да се проявява и техният морален облик. През 1992 година, след настъпилия разрив между президента и ръководството на СДС, Йорданов и Марков бяха на върха на вълната на уличните протести срещу д- р Желев, когото заклеймяваха с речника на маргинализирани типове, хулеха, горяха книгите и портрета му.
Ако те са изпълнявали партийната повеля, поведението им е обяснимо, но не и оправдаващо ги, Но аз не се съмнявам, че личните импровизации и навлизане в богатството на каруцарския речник е само тяхно собствено дело. И какво беше учудването ми, когато не след дълго ги срещах по коридорите на Президентството да чакат смирено и с хрисими физиономии благословията на държавния глава да бъдат назначени – единият за дълго и спокойно пребиваване в Конституционния съд, а другият за посланик в Полша. И да се готвят да целуват ръката, която така злостно хапеха и обругаваха…
И двамата герои на нашето време намериха по-късно топъл прием в редиците на ГЕРБ, единият като евродепутат, другият само като обикновен такъв.
Не говори ли това за двойните стандарти и упадъка на управляващото мнозинство и на всичко, което е зависимо от него? Но деградацията засяга безсъзнателно и всички нас.
Професията политика е трудна и изисква комплексни качества като компетентност, прозорливост, харизматичност, комуникативна способност, издръжливост, кураж и смелост, управленски умения за организиране и мотивиране на хората, аналитични способности. В нашата реалност тези качества съществуват в отделни политици, но са в насипно състояние, и я няма тази личност, която да ги синтезира и обединява.
Бих поздравил всеки наш политик, притежаващ способността и таланта да види пътя, по който да излезем като общество от порочния кръг на икономическата и духовна бедност и на фасадната демокрация и несправедливост . За порицание са всички останали, които пребивават във властта и в политиката, за да задоволява себичният си нагон за лично облагодетелстване и фалшива суетност.
– Къде се изгуби президентът Румен Радев?
– Той по-скоро мимикрира, защото се подготвя за важна личностна метаморфоза през тази година, като се потопи в дълбоките водите на моралната криза. Досега той изглеждаше чист и неопетнен поради две причини. Първо, поради отсъствието на властови ресурс, използването на който да го вкара в капана на изкушенията и корпоративните зависимости. Неправенето на нищо го предпазваше от отговорност и в съзнанието на част от масите е запазен сигурно като чист и неопетнен политик, а прослушването на говоренето му в стила на “ Позитано“ вероятно се е приемало от слушателите като необходимата цена на благодарността му към партията мандатоносител, което също си е известен позитив. И на второ място поради еднообразното и целенасочено хулене срещу дефицитите на изпълнителната власт и отчасти на законодателната, което пред неизкушения от политическа безпристрастност български зрител е минавало за конституционно задължение на фигурата на националния обединител, стоящ над дребните тяснопартийни страсти и боричкания.
От днес ситуацията за него се промени коренно и от фигура, стояща поне привидно над себичните лични интереси и задкулисната битност на политическия живот в държавата, той трябва да се превърне в тяхна конкретна персонификация. И като восъчна отливка да приеме релефа и детерминиращия профил на грозната матрицата, която формира политическия театър и му отрежда да играе съответната роля на сцената. И по този път ще се превърне в “нормален“ български политик като всички останали, свален от чистия въздух на безоблачния небесен простор върху горещата и грешна земя на прозаичната действителност, борещ се за власт и привилегии като равен с всички тях.
Ако желае всичко това, Радев трябва не само да мисли като представителите на политическата класа, но и до действа като тях, което включва целия арсенал на войната за власт – от срамното коленичене пред тези, които ти искат оставката, до вричането във вярност на другите, на които не вярваш, но си длъжен да го направиш, до влизането ти в нови зависимости от олигархични кръгове и задкулисно интриганстване, до стоенето в разкрачена поза между Вашингтон и Кремъл в обсесията да не засегне русофилското БСП, но и да не разсърди съюзниците от НАТО.
Затова той сега пази нисък профил и мълчи, но веднага след изборите ще го видим в новото му амплоа и в повишена боеспособност да брани мястото си в Бялата къща.
в. „Марица“
