– Доц. Гълъбов, какво постигнаха консултациите на президента с парламентарните сили за съставяне на кабинет?
– Ясно е, че г-н Радев бърза да приключи с тази фаза от процеса, най-вероятно ще бърза и с връчването на мандатите. Което означава, че президентът продължава да следва собствената си линия за служебно правителство и нови избори.
– Трябва ли ГЕРБ като първа политическа сила в НС, на които ще бъде връчен първият мандат за съставяне на кабинет, да го върнат, след като е ясно, че няма да бъде приет?
– Смятам, че е коректно ГЕРБ да спазят процедурата и да предложат кабинет. В крайна сметка, това е политическата партия, спечелила най-голяма подкрепа на изборите. Така че, независимо от внушението на другите политически партии, би било коректно да се предложи проект на кабинет.
А предварителното обявяване на кандидат-премиер беше опит да се дадат сигнали за това какъв тип подкрепа биха очаквали и в какви сфери са склонни да си взаимодействат с други политически субекти.
– Кога най-сетне ще има яснота за намеренията на ИТН?
– Те прилагат корпоративната тактика. Но вече има знаци за високомерие и пренебрежение към гражданите и към демократичния процес. Зад претенциите за възстановяване на парламентаризма и на демокрацията явно стоят други планове, защото засега поведението на тази политическа формация говори за всичко друго, но не и за това. Тук не става дума за демократичен процес, за политическа отговорност, така че това е корпоративна стратегия, в която само председателят на борда на директорите говори.
Ако се съди по състава на парламентарната им група, това са технократи, хора с неолиберални идеи. Като кадрови потенциал в ИТН най-вероятно разполагат със специалисти за съставяне на кабинет. Съвсем друг въпрос обаче е какъв тип управление би водило такова правителство.
– При консултативната среща с представителите на БСП президентът не изключи варианта да връчи трети мандат при провал на първите два с ГЕРБ и ИТН. На кого г-н Радев би предпочел да даде този трети мандат?
– Ако е вярна прогнозата ми за това, че той предпочита да назначи служебен кабинет и да се върви към нови избори, ще го връчи на БСП или на ДПС,тъй като е сигурно, че те не биха могли да формират правителство. Последният шанс за кабинет, ако „Има такъв народ“ не състави правителство, е третият мандат да бъде връчен на Демократична България и да се търси възможност за обединение около десницата. Смятам, че при определени условия формацията би могла да получи подкрепа както от ИТН, така и от ИСМВ, и от ГЕРБ.
– Пред какви рискове ни поставя нежеланието да управляват, което показват повечето политически сили в този парламент?
– Пред спирала от политическа криза. Едни бързи предсрочни избори ще дадат още по-фрагментиран парламент – очаквам по-ниска избирателна активност и минимум осем парламентарни групи. Демократичният процес няма да спечели нищо от предизвикването на предсрочни избори, нито те ще решат въпроса за управляващо мнозинство. Имаме ясно очертана опозиция, но нямаме управляващо мнозинство – това е сериозният проблем.
– Кой е по-вероятният вариант – предсрочни избори или все пак кабинет с по-кратък хоризонт от 4 години?
– Изглежда, че има политически сили и интереси и в двете посоки. Нормалното би било да се мисли за програмно управление с ясен мандат и цели. За съжаление, очевидно действат и интереси в посока предсрочни избори с очакването, че някоя от политическите партии ще получи по-добър резултат. Това най-вероятно няма да се случи.
– Разчистен ли е пътят към втори мандат на президента Радев предвид ситуацията в парламента?
– Г-н Радев води кампанията си от година и половина. Това, за съжаление, доведе до тежко институционално противопоставяне. Така че втори мандат на г-н Радев би бил много сериозен риск по отношение на възможно създаване на президентска република. Това е опит за овладяване на държавата, който няма нищо общо нито с конституцията, нито със законите.
Трябва да стане много ясно, че действията на г-н Радев в момента нямат нищо общо с амбициите му, нямат нищо общо с фигурата на президент в парламентарна република.
– Не отписват ли някои хора твърде рано г-н Борисов, който се е връщал успешно след престой в опозиция?
– Засега изглежда точно така, защото ГЕРБ се намира в доста комфортна позиция – в опозиция, с голям брой депутати, с добре организирана защита. Партията не изглежда разтревожена от създалата се ситуация. Напротив, беше препотвърдено, че това е най-голямата българска политическа партия в момента, което означава, че очакването тя да се разпилее като къща от карти никога не е имало основание. ГЕРБ е социален и политически феномен от 12 години и очакванията бързо да изчезне от политическия терен най-вероятно няма да се реализират.
– Капан или мина за ИТН е предложението на ГЕРБ за мажоритарен вот?
– Предложението на ГЕРБ има свои основания, защото това беше единствената партия, която внесе темата на референдума в предишния състав на НС, а в същото време реакцията, която чухме от г-н Трифонов, беше щета за образа на неговия политически субект. Той заяви, че докато не се разчисти теренът, няма да се внася предложение за мажоритарен вот – нещо, което изненада много от неговите избиратели. Такива изненади ще има, тъй като ИТН не е класически тип политическа партия.
Разбира се, че мажоритарният вот крие много рискове. Всяко твърдение, че за да стане демокрацията по-способна, трябва пропорционалната система да бъде заменена с мажоритарна, е или акт на незнание, или целенасочено действие срещу демокрацията.
– Трябва ли премиерът Борисов да отиде в сряда за обяснение в парламента, за което настояват депутатите?
– Причината за това настояване е ясна, но на негово място аз бих отишъл. Онова, което трябва да стане ясно на българските избиратели, на гражданите, които наблюдават този спектакъл, е, че депутатите искат да се яви лично г-н Борисов, не министър-председателят. Чисто процедурно г-н Борисов е в отпуск, замества го г-н Томислав Дончев. Ако в НС имаше желание наистина да се разбере какво е нивото на развитие на Плана за възстановяване и устойчивост, депутатите трябваше да изслушат действащия в момента министър-председател.
Няма колебание, че се търси възможност г-н Борисов да бъде уязвен лично, а не да се разбере какво всъщност наистина е свършило правителството по подготовката на този наистина много важен за страната документ.
– В парламента замириса на барут – какви рискове крие тази еуфория?
– Наблюдаваме много агресивно поведение, свързано с конкретни фигури. Попадането им отново в Събранието възстанови част от бурната атмосфера от 90-те години. От това със сигурност законодателният орган няма да спечели. Има много тежки заявки за реваншизъм, който засега е в сферата на закани.
Ако обаче тези фигури успеят да се доберат до управленски позиции, най-вероятно този реваншизъм ще се превърне в действия.
– Това ли е парламентът на промяната?
– Разбира се, че не. Проблемът е в това, че гражданският характер на протестите беше задушен много рано и много бързо. Всъщност тези протести не успяха да изработят ясна гражданска заявка, ясен граждански мандат какво точно трябва да се промени. Говоренето за смяна на системата и промяна изобщо може да бъде прикритие за много тежки авторитарни и диктаторски амбиции.
– Какво ще последва, ако народът осъзнае, че и тези не стават?
– До по-голямо недоверие към институциите, загуба на интерес към политическия процес.
– В опасност ли е парламентарната демокрация?
– Добрата новина е, че засега сблъсъкът се разиграва в парламента – където му е мястото, не на улицата. Г-н Радев заяви през 2020-а, че на този площад се решава бъдещето на България. Никога решенията на площадите не са били добри за хората.
Добре е да се върви към редовно правителство, за да може да се осъществи дневен ред, който не търпи отлагане – управлението на здравната криза, мерките за подпомагане на икономиката. А влизането в порочна спирала – избори след избори, увеличава рисковете от подмяна на политическия режим. Въпросът е да се запази парламентарният ред, независимо от силите, които действат срещу него.
