– Диляна, на 10 март беше премиерата на филма на режисьора Мариан Вълев – „Чалга“, в който ти участваш и си изпълнителен продуцент. Кои бяха най-вълнуващите отзиви, които получи на премиерата, след която имаше и разплакани зрители?
– Аз също се разплаках на два много силни момента във филма, в които става въпрос за приятелството и за истинските взаимоотношения между хората. На самата премиера всички са по-развълнувани и сантиментални и може би мненията не са чак толкова обективни, но ние продължаваме да събираме отзиви и мнения за „Чалга“. Четох няколко рецензии и коментари от кинокритици и любители на киното и се радвам, че бяха положителни и че бяха определили филма, като много по-различен от останалите български филми. Той е сниман с телефон, но не само това го прави различен и вълнуващ. В него, по готин начин се предава идеята за чалга и какво ти коства пътя да стигнеш до нещо толкова бляскаво и привлекателно на пръв поглед. Филмът не е срещу жанра, а показва и двете страни на монетата и всеки е свободен да си направи изводите.
– Каква е твоята роля в него, освен че си изпълнителен продуцент?
– Да, за първи път съм изпълнителен продуцент, заедно с Елизабет Методиева, освен това правих и костюмите на главните героини. Всеки от нас помогна с каквото може, защото филмът е абсолютно независим. Това е филм на Мариан Вълев, той е писал сценария и много подкрепям идеята му – както аз, така и много други хора, които също го подкрепиха. Целият екип го правеше с много любов и сърце – чисто по приятелски. Аз правих и каста на главните герои, но във филма се появявам буквално за една секунда, в ролята на водеща, защото нямаше подходящи роли, а и не беше необходимо двамата с Мариан да участваме в него.
– Мариан Вълев не крие, че се е вдъхновил за филма от мисълта на Марк Аврелий: „Ние мечтаем само за това, което виждаме!“ В този смисъл, чалгата и кариерата на фолк звезда ли се превърна в „българската мечта“?
– За съжаление, цялото това движение от типа на чалгата е световно – не е само тук на Балканите. В последните 10-15 години, особено при младите има едно залитане по пластичните операции и по перфектните форми, въпреки че жените още от едно време са правили жертви в името на красотата, например са се стягали в корсети почти до задушаване, но в един момент това доби по-извратени форми и визия. Днес си правят много по-грамадни дупета от естествените, а устните заемат една трета от лицето… Огромна част от момичетата вече изглеждат по един и същи начин, което е ужасно и започна да се превръща в нов вид заболяване. Подобно на анорексията, при която не се виждаш както изглеждаш реално, а каквато представа имаш ти самият за себе си. При тези момичета е същото – не може да имаш такава огромна уста, с която почти да не можеш да говориш, а да се смяташ за изключително красива, или гърдите ти да са толкова огромни и да си мислиш, че са супер! По принцип не съм против пластичните интервенции и сигурно ще си направя след години, ако ми се наложи, но съм за това – всичко да е естетически издържано и да изглежда максимално естествено.
– Предстои да излезе още един интригуващ филм с твое участие – „Аферата Пикасо“. Какво ще споделиш за него и за партньорството ти с Филип Буков, с който разменяте горещи целувки в тази продукция? Гледа ли представянето на Филип в „Сървайвър“?
– Много ми е интересно какво ще се получи с този филм, защото в момента е в монтаж и все още нищо не съм видяла от него, но беше готино изживяване. Не съм гледала „Сървайвър“, но партньорството ни с Филип беше супер, както и с целия актьорски състав. Филмът трябваше да излезе сега, но се забави с монтажа и очакваме премиерата да е през есента.
– Какво според теб прави чалгата, и въобще звездната слава, толкова привлекателна за младите и за кои нейни минуси не си дават сметка?
– Струва ми се, че си мислят, че е много лесно – правиш едни гърди, слагаш нокти, обличаш се секси и почват да валят едни пари, а то не е така. Тези изпълнители много бачкат, непрекъснато пътуват, почти ежедневно са по участия и това не е никак лесно. Гледайки отстрани, всичко изглежда привлекателно, защото певиците имат лъскав лайфстайл и са облечени в скъпи брандове, дори стайлинга им започна да става по-добър от този на поп певиците, но това е само външната страна… За моделите също има подобна наложена представа и се говори, че като си модел задължително си проститутка, или момиче на повикване! Аз съм живият пример, че това не е така – никога не ми се е налагало и никой не е ме е притеснявал да правя нещо, което не искам! Друг е въпросът, че някои сами си го искат; това е до лично разбиране и светоусещане. Аз не съм зависима от материалното – мога и с две и двеста: обичам да ходя както на каравана, така и в петзвезден хотел, просто съм си такава, но много момичета ги влече силно това да са със скъпи маркови часовници, бижута, обувки, маратонки… искат всичко да им е по калъп, което е живот в една заблуда.
– Тази седмица ти се появи за първи път в публичното пространство с новата ти любов – Лъчезар Захариев, което предполага, че нещата между вас вече са доста сериозни?
– Да, то вече от две години са си такива, но избягвам да го коментирам. За толкова години, съм споделяла много малко неща около това какво се случва с връзките ми, но вече не мога да крия, че сме заедно.
– Щом отношенията ви са сериозни, минава ли ти мисълта за сватба?
– Никога не съм имала такива желания – искам всичко да е easy (леко, спокойно). Не се напрягам, имам си едно дете и искам да си живея спокойно.
– Не криеш, че като дете си била голям инат. Синът ти Борил метнал ли се е на теб в това отношение и прави ли често забавни пакости?
-За съжаление – да! Прави и пакости, но вече не са ми много забавни! Той прави каквото си иска и не слуша, голям инат е, иначе е много добре дете, обаче си е диване. (Смее се.) Аз съм момиче и имам по-различно възпитание, а него – като момче, съм се опитвала по-свободно да го възпитавам, обаче се оказва, че ежедневно излизат нови методи на възпитание и човек се пита кое е правилното, но може би истината е някъде по средата. Много се промениха методите, а и самите деца – новите поколения вече са съвсем различни от нас. При това поколение, което сега е на около 20 години, ми прави впечатление, че каквото и да правят – на петата минута всичко вече им е скучно, дори да ги заведеш на най-райското място, те пак: „Скучно ми е“, и питат: „Тук има ли телефон и wi-fi?”. Подрастващите сега са същите и в момента, в който Борил се заиграе нещо, или започне да рисува и на петата минута казва, че му е скучно. Дори снощи, много се карахме, защото ми взе телефона и започна да прави видеа с него. После ми показа това, което е направил – беше заснел видеа през огромен балон от дъвка, неприятното е, че после този балон се беше залепил на камерата и това според него беше супер смешно! Цял ден се карах с него, защото дъвката се беше втвърдила и не можах да я махна от телефона, така беше залепнала… Иначе, видеото беше много интересно – през балона от дъвката, но телефона пострада сериозно. (Смее се.)
– Имаш ли много приятели и предавали ли са те?
– Много приятели имам и много ще ме боли, ако ме предадат. Всеки ден, все повече оценявам колко е готино, че имам толкова приятели – те са много повече от пръстите на двете ми ръце и се радвам, че толкова години не съм усещала предателство. Имам приятелства от над 20 години. С Мариан (Вълев) също сме в приятелски отношения – често се виждаме, или си говорим по телефона и така се раждат и готини неща. С него вече имаме и следващ проект, но още го обмисляме.
„Труд“
