– Г-жо Петрова, кой в крайна сметка е победителят от парламентарните избори?
– Де юре победата на тези избори е на ГЕРБ, макар да изглежда недостатъчна, за да могат да съставят управленско мнозинство. За пореден път ГЕРБ спечели изборите и удържа позициите си на първа политическа сила.
Големият победител обаче са младите хора в България, които се активизираха и най-после намериха политически формации, които да подкрепят.
– Коя бе голямата изненада на 4 април?
– Сравнително високата активност и отново ще повторя – активизирането на избиратели, които обикновено не гласуват – най-младите. В резултат на това дойде и другата изненада – второто място на партия Има такъв народ. Сериозна подкрепа за нея беше регистрирана във всички предизборни проучвания, но не и този значителен ръст, който да й осигури втората позиция в крайния резултат – благодарение на младите избиратели, чието гласуване в по-голяма степен е емоционално, отколкото политически или ценностно мотивирано.
– Има ли шанс в този шарен парламент разделените формации да постигнат консенсус по ключови за страната въпроси?
– Това е ситуация, която дълго време установявахме в проучванията. Новият парламент попада в патова ситуация, а това се отнася и до цялата парламентарна демокрация. Математически варианти за съставяне на мнозинство съществуват, но има големи политически рискове. При всички положения, за да се състави мнозинство, ще трябва да бъдат преминати определени червени линии, които партиите начертаха по време на кампанията. Нещо повече – тези, които чертаеха по-устойчиво разделителни линии, бяха протестните формации. А всъщност на тях в по-голяма степен ще им се наложи да прекрачат тези линии, за да може да се състави мнозинство.
От друга страна, избирателите на Има такъв народ, на Демократична България и на Изправи се!Мутри вън! са изключително безкомпромисни по отношение на евентуално взаимодействие с партиите от т.нар. статукво.
Това ще постави самите протестни партии пред много сериозно изпитание кои червени линии могат да си позволят да преминат и как да го направят така, че да не загубят доверието на избирателите си още в самото начало.
– Възможен ли е вариант експертен кабинет, какъвто предложи Бойко Борисов в нощта на изборите?
– Ако съдим по заявките от повечето политически сили досега, този вариант изглежда по-скоро невероятен. Истината е, че формулата за експертно правителство е любимата формула на ДПС от години.
А днес то е обвинявано от протестните формации като основен фактор в задкулисието. А това също поставя много предизвикателства пред сформирането на такова правителство, вън от досега заявяваното нежелание на политическите сили да преминат към този вариант.
– По-вероятен ли е тогава другият вариант за съставяне на кабинет – от протестните формации с подкрепата на БСП?
– Този вариант изглежда по-приемлив за някои от политическите сили, на които им предстоят преговори за такава коалиционна формула. Виждам, че от страна на БСП също има заявка, че биха подкрепили такова правителство.
Друг въпрос е отново отношението на избирателите на тези формации към подобен кабинет, защото БСП в толкова голяма степен, колкото ГЕРБ, се свързва със статуквото. Не вярвам, че избирателите на протестните формации биха преглътнали такъв компромис.
– БСП ли е големият губещ на изборите?
– Да. Социалистите имаха амбицията да бъдат първа политическа сила, демонтирането на досегашния модел да се случи основно под тяхно ръководство, но не успяха да намерят пътя към собствените си симпатизанти.
В хода на кампанията БСП загуби съществена част от досегашните си симпатизанти. Поредица от фактори имаха отношение към това развитие на кампанията при БСП – вътрешнопартийни противоречия, конфликтите между ръководството и част от структурите, опитът да се позиционират като партия срещу досегашното управление, при положение че избирателите я припознават като част от статуквото.
БСП не успя да намери правилния тон към левите избиратели, което накара част от тях да преориентират подкрепата си към формацията на Мая Манолова и към Има такъв народ.
Това, че Корнелия Нинова не подаде оставка, е въпрос на лична нейна политическа отговорност. Оттук нататък не виждам как под нейно ръководство би могло да се постави началото на положителна тенденция за БСП в електорално отношение.
– Кой е най-вероятен следващ премиер – Слави Трифонов, Христо Иванов или утвърдена фигура на експерт?
– На този етап ще се въздържа да коментирам възможностите за премиер в персонален план.
Преди да се види поне между кои формации ще започнат такива преговори, е абсолютно спекулативно да предполагаме кой би бил премиер. Ако започнат преговори за коалиция в най-коментирания вариант ИТН с ДБ и Изправи се! Мутри вън! с подкрепата на БСП, най-приемлива за тях би била външна, експертна фигура за премиер. Но това засега това е в сферата на предположенията.
– Ще отидем ли на предсрочни избори?
– Докато в края на миналата година вариантът предсрочни избори изглеждаше много малко вероятен за експертите, като че ли за ден той се превърна в един от много възможните.
Чухме информация за намерението на Има такъв народ да отидат на нови избори с цел да увеличат подкрепата си. Тук обаче стои въпросът дали биха успели за увеличат тази подкрепа при бързи предсрочни избори. Сега над 500 000 избиратели гласуваха доверие на ИТН и бързото връщане на мандата, без опит за сформиране на мнозинство, вероятно би накарало част от тези хора да размислят как да гласуват следващия път.
Няма гаранция, че бързо връщане на мандата, бързи нови предсрочни избори непременно ще увеличат тежестта и подкрепата за тези формации, които са нови, без никаква политическа или електорална история. Вотът за тях е емоционален, не е партийно лоялен и ценностно обвързан и може бързо да бъде оттеглен, както бе и даден.
– Как президентът Радев може да се възползва от конфигурацията в новия парламент, за да си гарантира втори мандат наесен?
– Доколкото всичките три протестни формации, които получават представителство в този парламент, са заявявали подкрепа за президента, това би му позволило да спечели тяхната поддръжка и в президентската надпревара наесен.
Но тук отново изниква въпросът за самите политически формации – за партия, която държи на тежестта си в обществото, не изглежда достатъчно сериозно да не представи свои кандидат за „Дондуков” 2. Така че, от една страна, сегашната ситуация може да благоприятства президента и кампанията му през есента, от друга страна обаче, може да бъде проблем за самите политически формации. Не знам доколко те биха приели да поемат такъв риск.
Засега президентът няма сериозна конкуренция за втори мандат, т.е. той би бил моторът, който може да изтегли подкрепа и в полза на някоя от политическите формации, които го подкрепят за втори мандат. Но монетата винаги има две страни.
– Изтича ли времето на партиите от статуквото?
– Ако под партии на статуквото имаме предвид партиите с основна роля в управлението на страната – като управляващи или опозиция, да – влизането на три нови протестни формации в парламента с изключително сериозна подкрепа е категоричен индикатор, че е необходима сериозна промяна в управлението и в политическата реалност в България.
По-важно е обаче да разглеждаме този въпрос през призмата на традиционни срещу нетрадиционни партии. Под традиционни имам предвид партии, принадлежащи към определено политическо семейство. От другата страна са протестните формации, които имаме в момента – изключително хетерогенни от политическа гледна точка. Така че противопоставянето традиционни, системни партии срещу нетрадиционни е новата реалност. Затова новите протестни партии спечелиха толкова младежки вот – младежите не са толкова силно политически идеологизирани.
Но политическата история в Европа показва, че дълъг живот имат т.нар. традиционни партии, независимо че техните приоритети и ценностни системи търпят развитие. Докато партии, лишени от такъв идеологически фундамент, могат да имат и успешен, но кратък живот.
в. „Марица“
