– Г-н Балабански, къде се нарежда България по брой столетници на глава от населението?
– За съжаление по този параметър страната ни се нарежда на едно от последните места в Европа. Имаме един от най-ниските коефициенти на столетници на глава от населението на Стария континент. Това се дължи най-вече на факта, че средната продължителност на живота у нас е една от най-ниските и за да достигне един индивид до 100-годишна възраст, той трябва да живее 1/3 повече от средното за страната ни. В България средната продължителност на живота е 75 години, като при мъжете е 72, а при жените – 78 години. В други държави пък като Монако, Испания, Италия, Швейцария средната продължителност на живота е над 80 години, съответно и броят столетници е по-висок. Там просто е много по-лесно човек да живее с 15-20 години над средното.
– Кои обаче са факторите за това – има ли значение районът, в който човек живее, или по-скоро нещата са генетично обусловени?
– Процесите на стареене са комплексни от биологична гледна точка и мултифакторно зависими. Определят се както от гените, така и от околната среда. Смята се, че около 25% от дълголетието е генетично обосновано и 75% се дължат на фактори на околната среда-начин на живот, диета, физическа активност, доколко хората обръщат внимание на себе си, търсят ли медицинска грижа. Много е важно дали имаш достъп до здравеопазване, защото това в България наистина е проблем и може би това е една от причините средната продължителност на живота у нас да е от най-ниските. Голяма част от населението няма изобщо достъп до качествено здравеопазване, особено в малките населени места.
– Това важи особено за Северозапада, нали така?
– Всъщност анализирайки столетници и дълголетници на глава от населението, се забелязва, че в Северозападна България –Видин, Монтана, Враца, имат по-малък брой.
– Къде са най-много?
– Ако говорим като общ брой, най-много са в София. По статистика от декември 2019 година, която е последната излязла към момента, в столицата има 69 столетници. Но, разбира се, всяка демографска статистика е добре да се разглежда нормализирана на глава от населението. Така ако разглеждаме брой столетници на 100 000 души население, София се нарежда на 4-то място. На първо е Кърджали със 7,6 столетници на 100 000 души, на второ-Ловеч със 7,34 столетници, на трето пък е Смолян-с 5,8 столетници.
– Като брой у нас колко са?
– За края на 2019 година броят на столетниците у нас е 279. Това означава, че има четирима столетници на 100 000 души, или 1 на 25 000, което ни нарежда пак на задни позиции. Може би на последно място в Европейския съюз.
– Кои гени обаче са определящи в това отношение?
– Този въпрос всъщност е фокус на проекта ни „Геномът на българския столетник”, който цели да установи генетични фактори, които предразполагат към дълголетие и здравословен начин на живот. Ние развиваме този проект в катедра „Медицинска генетика” към МУ-София вече от пет години. Целта ни е да установим кои гени имат благоприятни варианти, които допринасят за успешна преживяемост. Последните месеци получихме доста интересни резултати. Оказва се, че метаболизмът е ключов за достигането до напреднала възраст в добро здраве. Намираме редки мутации в някои от столетниците, които предразполагат към по-неефикасна детекция на нутриенти от диетата. Така при прием на храна клетъчният метаболизъм за усвояване на тези хранителни вещества не се задейства толкова ефикасно – така клетката съсредоточава ресурсите си за своята поддръжка. Открай време е известно, че прекомерното преяждане е основен рисков фактор за редица заболявания. От находките ни установихме, че при столетниците метаболизмът е по-забавен и ефектите от системния калориен прием са по-смекчени.
– Какво споделят столетници с вас, какъв живот живеят?
– Разбира се, каквито и гени да носи човек, ако не живее здравословно и не се грижи за себе си, шансовете да достигне до напреднала възраст са много ниски. Няма ген, който да обърне ефекта от системен нездравословен начин на живот. Впечатленията ни от тези хора са, че повечето от тях са живели здравословно според разбиранията ни в днешно време. Мнозинството не са се стремели да спазват определена диета, но са избягвали преяждането. Поне това споделят. Вярно е и че времената са били трудни и много от столетниците не са разполагали с висок стандарт на живот,някой от тях са живели в недоимък. Другото, което ни направи впечатление, е поддържането на физическата активност до късна възраст. Това е ключово за изразходването на калории и за поддържането на здравословни килограми. Явно е важно един възрастен човек да не се застоява на едно място и да е активен. Това беше една от съществените ни находки. Повечето от интервюираните столетници са се занимавали със земеделски труд и работа на полето. Физическата активност влияе на метаболизма и допринася за успешната преживяемост.
– Предполагам, че жените преобладават сред столетниците?
– Да, жената е по-предразположена от мъжа да достигне до по-напреднала възраст. По-дългата продължителност на живот при жените е феномен, наблюдаван в страни от целия свят. В развитите държави една жена живее средно с 5-10 години повече. Смята се, че това се дължи на поведенчески различия, както и на генетика. Например мъжете имат по-голяма склонност към рискови навици, нездравословен начин на живот – цигари, алкохол, да се излагат на риск. Също така има и проучвания, които показват, че по-ниската продължителност на живота при мъжете може отчасти да се дължи на мъжкия полов хормон тестостерон и последствията от него за организма.
– Всъщност кога сме имали най-много столетници и кога започват да намаляват?
Бройката варира през последните 10 години. У нас винаги столетниците са били между 200-400 души. Ежемесечно обаче данните се променят и затова не може да се каже с точност и в кой район има най-много. Поради това е трудно да се заключи коя е областта с най-много хора над 100 години. Иначе като бройка за цялата държава най-много столетници у нас са регистрирани през 2014 година – 358. Най-малко пък са през 2018-а, когато са 203-ма души. Последните няколко години се наблюдаваше спад, като от 2019-а отново се увеличиха. Твърде малка е обаче извадката от столетници в страната, за да се правят някакви генерални демографски изводи. Затова в рамките на прочуването ни разширихме границат на над 95 и над 90 години. Това са т.нар. дълголетници. Забелязахме, че има тенденция и при двете групи броят в някои области да се задържа по-висок през последните години. Така областта с най-голям брой дълголетници през последните години е Габрово. Оказа се, че средната надморска височина там е сравнително висока, може би чистият въздух и здравословният начин на живот са оказали влияние, там липсват рисковите фактори на градовете. Те си носят своята цена – факт е, че преживяемостта в града е по-ниска в сравнение със селото.
