– Г-н Тодоров, през изминалата година са загинали 94 пешеходци, което е около една четвърт от общия брой на всички жертви на пътя. Каква е причината за тази черна статистика?
– В България смъртните случаи с пешеходци са около 25% от всички смъртни случаи при катастрофи, като този процент у нас е по-висок, отколкото е процентът на пострадали в Европа, там е около 15 до 20%. При нас всеки четвърти инцидент е с пешеходец, самите инциденти най-често стават или на пешеходна пътека, или на платното, или на спирка, а също така и на стеснени участъци от пътя. Друг характерен елемент е, че повечето загинали пешеходци са хора над 65-годишна възраст, тоест това са възрастни хора. Тук се очертават няколко проблема. Първият е, че когато говорим за загинали пешеходци в градска среда, възрастните хора, първо, че не се оглеждат, второ, че не преценяват разстоянието на приближаващия автомобил и не преценяват неговата скорост и това предизвиква катастрофи.
Другият проблем е, че в българските градове все още инфраструктурата не е достатъчно безопасна за пешеходци – все още няма достатъчно надигнати пешеходни пътеки, няма легнали полицаи, маркировката на пешеходните пътеки не е качествена и тя се изтрива – те трябва да бъдат боядисвани два пъти на година, за да бъдат видими вместо веднъж на 2 години.. В доста градове, особено в по-малките населени места, тротоарите не се чистят от сняг и през зимата пешеходците са принудени да вървят по платното. Когато говорим за села и за малки населени места, това движение по платното е изключително опасно, защото възрастните са обичайно с тъмни дрехи, без никакви светлоотразителни елементи и те биват блъскани от водачите, които не ги забелязват. Всички тези фактори, както и обстоятелството, че там, където минават първокласни пътища в малки населени места и села, трябва да се спазва ограничението от 50 км/ч, но това невинаги се прави и водачите карат доста бързо, особено в тъмната част на денонощието, когато няма добра видимост. Това са някои от причините за големия брой на пострадали пешеходци.
– Какви мерки трябва да бъдат взети?
– Планирането на въздигнати и кръгови кръстовища ще бъде изключително полезно, защото когато създадем инфраструктура, която забавя движението чрез изкуствено стесняване на платното, чрез кръгово движение, се намалява скоростта на превозното средство, оттам и инфраструктурата става безопасна за пешеходците. Изключително много липсват в България така наречените пасарелки, през които да пресичат предвижващите се пеш. Даваме този емблематичен пример на Цариградско шосе и на Ботевградско шосе, където има пешеходни пътеки на 8-лентови пътища. Все пак това са платна, където е трансконтинентална магистрала и там има пешеходни пътеки, което е абсурдно. Точно там трябва да бъдат сложени такива пасарелки. Наскоро имаше трагичен инцидент в участъка Бургас – Созопол, където един ученик пресичаше и беше блъснат. Чак след това там се направи пасарелка за пресичане. В САЩ също имат такива добри практики – доброволци регулировчици, които са облечени със светлоотразителни жилетки и имат палки, помагат покрай училищата в началото и в края на деня, за да преминават учениците безопасно. Това би било добра пробационна мярка за водачи, осъдени за шофиране след употреба на алкохол. Те биха могли да влязат в ролята на регулировчици, за да помагат на пресичането на деца.
Тази събота предстои публичен диспут на 10 неправителствени организации на тема пътна безопасност, в която ще участват водещи политически сили и се надяваме да стане един интересен дебат. Надявам се да имаме конкретни обещания за предприемане на мерки за намаляване на катастрофите.
– Кой обикновено е главният виновник за пътните инциденти с пешеходци? Водачът или самият пешеходец?
– Медалът има две страни. Пешеходците са с някакво криворазбрано чувство, че пешеходната пътека им дава абсолютно предимство. Само че това не е така – при преминаването на трамвай или автомобил със специален режим на движение като линейка или полицейска кола с включена сирена пешеходецът трябва да им даде предимство. Пешеходецът не трябва да се втурва внезапно на пешеходната пътека. От друга страна, водачите невинаги спират на пешеходна пътека, движат се със скорост, която е над допустимата. Все още няма така наречените „зони 30“. Това са зони с успокоено движение, където скоростта е ниска и тя е сравнително безопасна за пешеходците. В същото време сме виждали и безумни неща като преминаването на майка с детска количка през мантинелата за по-бързо пресичане, така че и пешеходците, и водачите имат вина.
– Достатъчен ли е размерът на глобите за постигането на превенция на неправилното пресичане от страна на пешеходците?
– Да, ако пешеходец бъде глобен с 50 лева за пресичане на червен светофар, надали би повторил това нарушение. Добра мярка е. В Сърбия, ако направиш нарушение в присъствието на лице до 14 години, тоест ако баба пресече неправилно с 5-6-годишното си внуче, тогава глобата е двойна. По този начин лошият пример се наказва по-строго.
– Годишната статистика на МВР показва, че се запазва тенденцията хората над 65 г. да загиват най-често и като водачи, и като пешеходци. На какво се дължи това?
– При някои възрастни хора има особености, изменения на функционалността, свързани със забавена моторика, с по-бавно възприятие, всички тези фактори оказват влияние. Затова при забелязване на възрастни участници на пътя трябва да проявим толерантност и да сме по-внимателни. Те трябва да минават на сериозни медицински прегледи при подновяване на шофьорските книжки.
– Децата също са уязвими участници в движението – как да ги обучаваме в домашна среда на правилата за пътна безопасност?
– Най-елементарното, което може да направи родителят, е да пусне образователни видеоклипове на децата. Може да влезе на нашата страница на Българска асоциация на пострадалите при катастрофи, защото и ние имаме доста богата видеогалерия с клипове, която показва какво се случва, когато детето не е с детска седалка, не е с предпазен колан, те показват също така как се кара велосипед и че детето трябва да носи каска и светлоотразителна жилетка. С видеоматериали спокойно могат родителите да възпитават и да дават пример.
– Общият брой на тежките катастрофи е намалял, но произшествията, причинени от пияни и дрогирани шофьори, заемат по-голям процент от тях през 2020 г. в сравнение с предходната. Къде се крие причината за тази статистика?
– Причината е там, че Пътна полиция не разполага с достатъчно тестове за наркотици. Те са единственото в момента средство за превенция и когато те са малко, полицията няма как да тества съмнителни водачи. За алкохол пък не са толкова активни полицаите. Те правят тестове, но трябва целево да се правят проверки. При нормална обстановка би трябвало, когато работят дискотеки и заведения – петък и събота, да се правят засилени проверки в близост до тях, за да не смеят водачите да се качват пияни на колите си. Тогава ще има най-големи резултати. Ако знаеш, че при качването зад волана след употреба на алкохол най-вероятно ще бъдеш спрян и ще ти бъде отнета книжката, ще ти бъдат свалени регистрационните номера, това най-вероятно ще те откаже да шофираш. Но затова трябва целенасочени полицейски акции, повече drug-тестове, повече тестове за алкохол.
– Преди около 2 седмици лекар загина при тежка катастрофа край Ботевград. Той е бил в автомобил, шофиран от водач с над 3 промила алкохол в кръвта. Стана ясно, че шофьорът е бил многократно осъждан, включително и за шофиране в нетрезво състояние. Очевидно това не му е попречило да го извърши отново.
– Знаел ли е този пътник, че шофьорът е с над 3 промила алкохол? Качвайки се при пиян шофьор, ти допускаш, че той може да направи катастрофа и ти можеш да бъдеш ранен. Така че, това говори, че ние не осъзнаваме какво се крие зад пияния шофьор. Най-вероятно санкциите не са достатъчни, при рецидивист трябва да има ефективни присъди, защото ако направите справка, може би около 80-90% от присъдите са или пробация, или условни. Трябва да има ефективни присъди, но и никой не трябва да се качва при пиян шофьор, защото в крайна сметка може да загуби живота си.
– Една от най-шокиращите катастрофи през 2020 г. беше тази, в която загина журналистът Милен Цветков след удар, причинен от пиян и дрогиран водач. По делото се появиха нови свидетелски показания, противоречащи на кадрите от охранителните камери. Твърди се, че Кристиан Николов е помогнал на пострадалия след инцидента. Как смятате, дали тези твърдения ще повлияят върху решението на съда?
– Това е защитна теза, която най-вероятно няма да бъде акредитирана от съда, тоест съдът няма да възприеме тези показания, защото наистина на видеокамерите не се вижда, поне аз нямам спомен да се вижда, че шофьорът е отишъл и е започнал да помага. Най-вероятно няма да бъдат взети под внимание.
– Какви според вас трябва да са наказанията при такива случаи?
– Единствено в Италия има възможност причиняване на смърт на пътя вследствие на употреба на алкохол да бъде приравнено на умишлено убийство. Аз мисля, че ако има убийство от пиян или дрогиран шофьор, наистина то трябва да бъде квалифицирано като умишлено. Това дело ще бъде прецедент за нашата правна система и ще го следим с интерес. Според мен има логика да се квалифицира като умишлено.
– Времето у нас вече се влоши. Очакват ли се повече катастрофи и какво трябва да знаят шофьорите, преди да тръгнат на път?
– Все още времето е зимно и най-вероятно ще зачестят инцидентите. Шофьорите трябва да внимават за черен лед, да шофират със съобразена скорост и да спазват дистанция.