Ветрогонът (Eryngium campestre L.) е многогодишно бодливо тревисто растение с дълбок, дебел вретеновиден корен, високо до около 60 см. Стъблото е сиво-зелено и силно разклонено от основата, а листата са триделни, назъбени и бодливи по ръбовете. Цветовите главички са плътни, събрани в сбити кълбести съцветия, обградени от линейни бодливи прицветници; венчелистчетата са бледобели или сивозелени. Растението цъфти през юли–август.
Ветрогонът се среща по сухи тревисти местообитания – пасища, сухи каменисти ливади и покрай пътища – в цялата страна до 900-1200 м н.в. (доста широко разпространен е в България), пише Puls.bg. Общият му ареал обхваща Централна и Южна Европа (без най-северните райони), както и Кавказ, Мала Азия и части от Западна Азия. Любопитно е, че латинското родово име Eryngium идва от старогръцки и означава „оригване” – така древните лекари (Теофраст, Диоскорид) описвали растението заради пикочогонния му ефект.
Ветрогонът се отличава с изразено пикочогонно, спазмолитично и болкоуспокояващо действие. Той стимулира отделянето на урина и може да разтваря натрупани камъни (нефролитично действие), поради което се прилага при затруднено уриниране, уголемена простата и камъни или пясък в бъбреците Спазмолитичният ефект на билката облекчава гладкомускулните спазми – например бъбречни и чревни колики. В традиционната медицина ветрогонът се използва също при болезнена менструация и хемороиди, където допълнително се проявява болкоуспокояващият му ефект.
Българската народна медицина използва билката при увеличена простатна жлеза, импотентност, магарешка кашлица, подуване на стомаха, песъчинки и по-едри конкременти в бъбреците и пикочния мехур, при безсъние, воднянка и др. Билкка се използва и външно под формата на компреси при възпаления на очите, при отоци от различен произход, а също и за жабурене при зъбобол.
Химичният състав на ветрогона включва основно тритерпенови сапонини (главно ерингиозиди), които се считат за основните терапевтично активни вещества. Освен тях билката съдържа малки количества етерично масло, органични киселини, танини (дъбилни вещества), както и водоразтворими захари (манитол, фруктоза) и витамин C. В корените на растението се . Тези компоненти имат противовъзпалително и антиоксидантно действие, което усилва пикочогонния и спазмолитичния ефект. Етеричното масло придава характерен аромат и допринася за тонизиращия ефект.
Използваема част, събиране и изход. Употребяват се изсушените корени (Radix Eryngii) и стръковете (Herba Eryngii) на ветрогона. Корените се изкопават напролет (март-април) или есента (септември-октомври) от двугодишни или по-стари растения след узряване на семената. Стръковете се берат в разгара на цъфтежа (юни-август) и се сушат на проветриво, сенчесто място при температура до около 30 °C. Изходът при сушене е около 20–25%: от 4-5 кг пресни стръкове или корени се получава приблизително 1 кг суха билка. Сухата дрога се съхранява в затворени съдове на сухо и тъмно място, за да запази активните си съставки.
