Васко Начев: Не акцизът, а посредникът „Литаско“ помпа цената на горивата

Васко Начев: Не акцизът, а посредникът „Литаско“ помпа цената на горивата

– Г-н Начев, премиерът Кирил Петков обяви, че е договорил втечнен газ от САЩ на по-ниски цени от тези на Газпром. Възможни ли са подобни доставки и решава ли това газовия ни проблем?

– Има много условности в това прессъобщение. Напълно възможно е газът да бъде на по-ниска цена от този, който получаваме под една или друга форма от Русия. Това обаче не означава, че автоматично всеки газ, който тръгва от Щатите, е по-евтин – би било спекулативно да се твърди това. Не е ясно и какви количества ще постъпят в българската газопреносна система. А едва когато този газ влезе в нея, можем да кажем с колко е по-изгоден. Всички други коментари в момента са некоректни, неграмотни и спекулативни.

Няма никакъв проблем да бъдат осъществени подобни доставки.

– Помага ли ни фактът, че се оказахме във фокуса на вниманието на света, след като на нас първи Русия ни спря газа?

– Да. Ако беше спрян на всички, нито щеше да има подобна договорка, нито щяхме да постигнем добра цена. А за да постигнеш ниска цена на „Хенри Хъб“, най-ликвидната американска борса, условията са много, включително подписан дългосрочен договор.

Технически и технологично няма никакъв проблем този газ да дойде от САЩ, дори на значително по-ниска цена. Ако днес имахме дългосрочен договор с някоя от американските компании за внос на втечнен газ, цената у нас щеше да е 70 лв. на мегаватчас, с включени всички разходи по транспорт, газификация, регазификация. Но това не означава, че всеки кораб, който тръгва от Америка, е на такава цена.

Дали премиерът Петков е успял да получи политическа воля за доставки, не знаем. Но това не е търговско споразумение, а политическо обещание. Има ли политическа воля, винаги се намира начин нещата да се случат.

– Как обаче ще се справим с петролните доставки, ако не получим от Брюксел разрешение за отлагане на ембаргото на руски нефт?

– При нефта нещата са в пъти по-лесни, отколкото при газа. Нашата рафинерия е свикнала нещата да се случват по най-лесния начин. Дори от началото на годината работи само с руски нефт – Новоросийск е от другата страна на Черно море, танкерът пристига бързо. При евентуално спиране на руски доставки нещата ще се усложнят. Първото проблемно място за други доставки е Босфорът – трябва да имаме резервиран маршрут за минаване на танкерите.

И тук чуваме всякакви небивалици. Чух икономиста Румен Гечев да казва, че 63% от нефта трябвало да бъде руски – иначе „Лукойл“ не можел да работи. Това изобщо не е вярно. Истината е, че рафинерията може да прави десетки комбинации. Разбира се, свързано е с по-сложна логистика, с други доставчици, с наличие на свободни количества, свободни фючърси на точно този вид нефт, който ни трябва.

Има условности, но не е вярно, че рафинерията не може да работи с друг нефт, освен с руски. Не може да работи с всеки нефт, но няма проблем да работи с нефт с подобни параметри като руския. Мога да изброя десетина направления, две от тях са нефт от Иран и от Саудитска Арабия, който е с почти същите параметри като руския.

И има възможност за различни комбинации – смесвате малко по-лек с малко по-тежък и се получава търсеният вариант. И „Лукойл“ прави комбинации – от 2020 г. използва 60 процента руски и 40 процента друг нефт след срива на цените заради пандемията.

– Трябва ли да продължат преговорите с Газпром, или трябва да затворим тази страница окончателно?

– Докато продължава войната в Украйна, България не може да си позволи лукса да преговаря с агресор, който и да е той. Болката е за всички, няма да подмине и нас, но трябва да устоим докрай позиция. Стига сме се снишавали – да не засегнем или обидим никого.

– С колко ще поевтинеят горивата у нас, ако се премахнат акцизът и ДДС?

– На практика всичко е възможно, но е глупав вариант. Първо, минимумът на акциза съгласно европейската директива е 33 цента на литър дизел. Цената на акциза за дизела у нас е 66 стотинки – просто не можем и стотинка надолу да слезем от това ниво. За бензина е малко по-висок акцизът – 71 стотинки. Т.е. можем да свалим 5 стотинки от бензина като акциз, от дизела не можем нито стотинка.

Голямото перо в цената, което съществува на практика в момента, е посредникът, който доставя руския нефт в „Лукойл“. Цената между Брент и Урал е такава, че руският нефт е с 35 долара по-евтин в момента. Но по бензиностанциите не усещаме по-ниски цени, дори пълзят нагоре. А няма никаква причина за подобно нещо. Само за последната седмица дизелът е скочил с 15 стотинки без нито едно сериозно основание.

Вярно е, че цените на дизела и бензина ни остават най-ниски спрямо тези в другите страни в Европа, защото акцизът е най-нисък. Но у нас цените на горивата са малко под общественото недоволство и във всеки момент могат да бъдат използвани за атака срещу правителството. Интересно е, че никой – нито от протестиращите, нито от управляващите, не посяга на посредника – казва се „Литаско“, регистрирана в Швейцария компания, дъщерна на „Лукойл“. Това обаче остава встрани, а фокусът на внимание е в друга посока. Нормално е протестиращите да искат по-евтини горива от управляващите, а не директно да се настоява за сваляне на правителството. Но темата с горивата у нас периодично излиза на повърхността в определени моменти.

– Възможни ли са фалити на малки бензиностанции, каквито опасения се чуха?

– Винаги може да има. Малките бензиностанции с малки обороти наистина са изправени до стената. Маржовете им са пренебрежимо ниски, там всичко е изпилено до откат.

– Ще успее ли Европа да постигне съгласие за петролното ембарго срещу Русия предвид несъгласието на Унгария и други страни?

– Основната цел на Русия и на Путин е да разцепи Европа. Пробва със спиране на газа на България и Полша, но не успя. Сега тръгва през нефта. И е въпрос Европа да избере дали да е мъчително в дълъг период, или да решим нещата от раз. Трети вариант няма.

– Колко фатално за Русия ще е спиране на газа и петрола за Европа? Има ли накъде да пренасочи доставките си?

– За нефта все пак имат опция, въпреки че продажбите на Русия паднаха с 1 милион барела на ден. Пазарът се самосанкционира – клиентите нямат сигурност, че ако днес платят по фючърс, ще получат руски нефт след два месеца. И избягват търговия с руснаците не само за нефта и газа.

А свободните количества нефт веднага бяха пренасочени – Индия купува целия свободен руски нефт в момента. Но това не означава, че Русия може да работи само с Индия. Китай пък направи крачка назад за руските доставки – предпочете ЕС, защото стокооборотът му с Европа е 650 млрд. евро на година, а с Русия – 90 млрд. евро.

При газа обаче Русия няма полезен ход – ако спре газа към Европа, за Русия това ще е пълен крах, ще секнат постъпления от 900 млн. долара на ден. Да не говорим, че при цялостно спиране на нефта и газа към Европа това ще доведе до много сериозен крах на руската индустрия. Ако бъдат спрени някои от сондажите, в които се добира нефт и газ, след това никога не могат да бъдат пуснати, последствията с дълготраен ефект ще са сериозни.

– Дошло ли е време за енергийна диверсификация у нас?

– Мантрите, че сега е моментът да се откажем от нефта и газа и да развиваме само ВЕИ секторът, е другата глупост, която чуваме. Няма кардинално решение в момента. Несигурни мощности са и соларните паркове, и вятърните, и всичко от ВЕИ сектора, дори ВЕЦ-овете са зависими от природни катаклизми. Трябва ни балансирана мощност, каквато към днешна дата могат да бъдат въглища и газ. Засега няма решение за съхранение на големи количества енергия. За прехвалените батерии се оказа, че няма суровини, за да бъдат произведени.

Зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс дори предложи да се топлим с пуловерчета и дебели чорапи.

– Не можем ли да добиваме свой газ? Имало ли е умишлено блокиране на подобни възможности?

– И около това се вдигна много шум. Във връзка с проучване и добив на нефт и газ у нас е добре да припомним един глупав мораториум от 2012 г. Той не забранява нито проучването, нито добива, но забранява нагнетяването на флуиди в пласта с цел извличане на въглеводороди. Това е разковничето. Тази точка гони от България всеки инвеститор. При усвояването на сондажите често е нужна интензификация, постигана именно с нагнетяване на даден флуид, за да се изчисти пластът и да тръгне нефт или газ. Това не може да стане с тази забрана, която при това няма нищо общо със замърсяване на почва, вода, въздух. С този мораториум нито една компания няма да дойде да просондира и метър у нас.

А що се отнася до информацията, че сме имали 480 млрд. куб. м газ, това са прогнозни запаси. Разликата с доказаните е като приказката за тигана и рибата в морето.

в. „Марица“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.