Само за 1 ден – 30 декември, Регионалната инспекция по околна среда в Благоевград разгледа инвестиционни намерения за фотоволтаични паркове върху близо 100 дка в землището на гр. Кресна и сложи пред всичките тях сериозна спънка, която ще ги забави минимум година – задължителна оценка за степента на въздействие върху флората и фауната в района.
Инвеститори са 3 частни лица и софийската фирма „Хубча“ ЕООД на Йордан Илиев, които са се насочили към местностите Арамийска скала, Крастав рид и Брего. Отличник е Крастав рид, където 3-ма от инвеститорите са си харесали 72 дка ниви, които възнамеряват да покрият със соларни панели, предава „Струма“.
Ден по-рано друг инвеститор обяви, че ще прави фотоволтаична централа върху 8 дка лозе в землището на Кресна. На 27 януари „Соларикс“ ООД на благоевградчанина Виктор Вергов заяви интерес към кресненската местност Завоя, където възнамерява да бутне 2 стари къщи, за да освободи терен за фотоволтаик. Със същата цел кресненската „Транстрейд“ ЕООД на Стефан Иванов и „Профин консулт“ ЕООД на благоевградчанина Янко Богоев искат преотреждане на 17,3 дка в местността Затока до Кресна и много др.
Площта на цялата община Кресна, включваща общинския център и 6 села, е едва 344 кв.км. Ако всички инвестиционни намерения бъдат одобрени, Кресна със сигурност ще се превърне в един от най-големите производители на ток от слънце в страната.
Интересът към общината е обясним – сравнително слаба заселеност на територията, обширни пустеещи площи и много слънце. В разположената по поречието на Струма малка община климатът е типичен преходно-средиземноморски, тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по р. Струма чак до Кресненския пролом. Топлият вятър прави зимата мека, настъпваща късно и безснежна (средната януарска температура е +2,4 градуса С), пролетта започва още от началото на март, лятото е сухо и горещо, а есента – дълга и топла. На практика слънцето грее и през четирите сезона и според климатолозите районът е най-подходящият в цялата страна, наред със Сандански, за производство на ток от слънчева енергия.
Еколозите обаче са на друго мнение – соларните системи са опасни за тукашната растителност и животни – същите, които толкова години спъват тунела на Кресна и строителството на този участък от АМ „Струма“.
Общината е в защитени зони Кресна и Кресна-Илинденци и според оценката на РИОСВ покриването на големи територии от нея с фотоволтаици ще засегне намиращите се тук псевдостепи с житни и едногодишни растения, местообитанията на европейски вълк, жълтокоремна бумка, торбогнездница, обикновен сечко, бръмбар рогач, ивичест смок, шипоопашата костенурка, шипобедреста костенурка, голям гребенест тритон и т.н.
Фотоволтаиците могат трайно и необратимо да увредят качествата на местообитанията им за размножаване, хранене, укритие или миграция, може да се предизвика проява на бариерен ефект и намаляване на числеността и плътността на популацията им, категорични са от екоинспекцията. Затова те настояват инвеститорите да им представят доклади за степента на въздействие върху флората и фауната с подробно описание по какъв точно начин и в каква степен соларните панели ще увредят популациите им. Докладът трябва да бъде възложен на колектив от експерти, а РИОСВ настойчиво препоръчва в екипа да има и експерт по фитоценология, което е наука за растителните съобщества, за техния строеж, взаимоотношенията между образуващите ги растения, взаимоотношенията със средата, динамиката (възникване, развитие, смени, сезонни изменения и т.н.), класификацията, пространственото разположение и съчетанието им с другата растителност.
Самата процедура по оценка за съвместимостта на инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони е описана в дълга наредба от 2007 г. и включва десетки съгласувания, обществени обсъждания, декларации, уверения, проверки от различни институции и т.н., а разходите са десетки хиляди левове за такси, хонорари на експерти и т.н. Процедурата трае минимум година, като не трябва да се пренебрегва и опцията във всеки един момент някоя екоорганизация или заинтересовано лице да я жали в съда, с което срокът за заветното разрешително се удължава до няколко години.
Всичко това е в състояние да откаже кандидата да прави нещо в защитена зона още в първите седмици. Затова е много вероятно Кресна никога да не стане най-големият производител на ток от слънчева енергия в страната, а бръмбарът рогач да продължи да си лази необезпокоявано из запустелите ниви на общината в очакване на по-облекчено законодателство, или пък токът да стане толкова евтин, че вече никой да не се занимава с изграждане на фотоволтаици.
