Богородица от Лопушанския манастир плаче със сълзи от миро

Малко са манастирите в България, в които се съхраняват 2 чудотворни икони и в които и днес се случват чудеса. Такъв е Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“, сгушен в Чипровския дял на Стара планина между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (Лопушна).

Смята се, че манастирът е основан още през Х век и е разрушен по време на турското нашествие. След това на няколко пъти е възстановяван и отново опожаряван и разграбван. През 1850 г. Димитър Тончов от Берковица получил голямо наследство от родителите си, приема монашеството с името Дионисий и всичките си пари влага във възстановяването на манастира и изграждането на църква. Купува от султана правото да построи сграда, по-висока от джамия. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма.

Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на Славинската строителна школа. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави, на мъж със сабя и пушка.

В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица, от чиито очи изтича миро. Чудесата започват от 1937 г. и са документирани. Пред нейния лик се молят най-вече жени, които дълго време не могат да се сдобият с дете. Храмовата книга свидетелства за десетки случаи, когато молитвите пред образа ѝ са помогнали за успешно зачатие и раждане.

През 2015 г. в храма се понесъл чуден аромат на миро, а на килимчето пред олтара, където е иконата на Богородица, са се появили два бледи отпечатъка на детски ръчички, които станали все по-тъмни. Единствено обяснение за поредното чудо е, че много майки се молят на това килимче в копнеж да се сдобият с рожба.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *