Благоевградчанинът инж. Николай Богушев откри корените на рода си в Украйна и Беларус

Николай Богушев отдавна изследва корените на Богушевия род и е разбрал, че тази фамилия е много разпространена в Беларус и Украйна, но как е стигнала до благоевградското село Логодаж, няма писмени сведения, защото архивът на селото е бил унищожен след наводнение. И днес съществува Богушката махала в землището над язовира, където в момента няма нищо, но Богушето като име може да се срещне във военните карти. Скоро приятел на сина му изпратил една снимка на загинал руски войник по време на Втората световна война, погребан в Германия с името Иван Богушев. Фамилията е славянска и руските изследователи я определят като „близък до Бога”. Но Кольо още не може да намери връзката между Украйна, Беларус и Логодаж. Проучил е, че на друго място в България няма такава фамилия, само в нашия град.

След 1912 година от Богушки стават Богушеви. Дядо му по бащина линия е Павле Богушев, а баба му е Гюргя. Имат две деца – Никола и Катерина. Бащата на Николай е роден през 1911 година и е записан като Йован Колев Богушки. Когато през 1924 година идва да учи в Горна Джумая, се записва като Иван Николов Богушев. Завършва гимназия и заминава за Страсбург, Франция, където получава диплом за висше образование в специалността „Фармация”. През 1934 година се прибира в България и започва работа като стажант фармацевт в град Попово.

След това се връща в Горна Джумая и продължава да работи като фармацевт. Иван Богушев е един от основателите на Окръжното аптечно управление в Благоевград. Като ръководител на това управление, той има изключителен принос за изграждане на фармацевтичната мрежа в целия окръг. Успял е да изгради аптеки и здравни пунктове във всички малки села. Правили са го по типов проект, като избирали двуетажни сгради. На първия етаж разполагали аптеката и медицинския пункт, а на втория етаж живеели медицинските работници, защото по селата не са могли да им осигуряват добри условия за живот и това е бил начинът да задържат кадрите. Една година Иван Богушев е бил началник на аптечен склад на българските войски в Битоля.

Разказвал е на сина си за българското самосъзнание на хората там. След 9 септември работи като началник на Първа аптека в Благоевград и като началник на Окръжно аптечно управление. Доживява 92 години в къщата до Житния пазар. Купуват я от турска вдовица, която се изселва след освобождението на този край през 1912 година. По-късно, през 1926 година, на мястото на старата турска къща Иван построява нова, в която и днес живее неговият син Николай, който си спомня, че до тяхната къща е ставала търговията с жито. Идвали много хора от селата с магарета, с коне, каруци. Имали са яхър в двора и приятелите на дядо му са оставяли там за известно време животните. Дядо му Никола също е търгувал с жито и брашно. Майката на баща му, Йордана, е от село Дъбрава, от фамилията Стоицеви.

Баща му Иван се запознава с майка му Екатерина, когато тя е на 19 години и току-що е завършила гимназия. По образование Кети е микробиолог. Работила е известно време в рентгена на болницата и дълги години след това в ХЕИ, където се пенсионирала. В града я познават като Кети Богушева. Била е изключително грижовна майка и перфектна домакиня. Николай още си спомня уюта, който е създавала в дома им, нежността й, вкусните й гозби, баниците, сладкишите.

Екатерина е от прочутия Мощански род, който идва от село Мощанец. Основател на тази фамилия е Ангел Мощански. Прочутата Мощанска къща и днес е до черквата „Въведение Богородично” в квартал Вароша. Синът на Ангел Мощански – Сотир, е бил учител и много образован човек. Участвал е в българската образователна мисия в Серес, където е бил учител, и там се запознава със съпругата си Тинка, след което се женят. Сотир е баща на Ангел Мощански, който работи до преклонна възраст като репортер в Радио Благоевград и е брат на майката на Кольо Богушев. За Мощанския род Кольо казва, че са хора с отношение към науката и иновациите. Това отношение наследяват и вуйчото на Николай – Ангел, и неговият син Сотир. Имената се повтарят наследствено в рода.

Сотир е един от първите инженери в Завода за високоговорители „Гроздан Николов”, след това работи в Завода за съобщителната техника. Много добър инженер и с изключителни познания по езиците. Говорил е немски, английски и всички славянски езици, а напоследък е учил и гръцки. Сотир беше съпруг на д-р Екатерина Чакалска, известен педиатър в града. Имат две дъщери, по-голямата, Илияна, е фармацевтка, а другата, Весела, се занимава с биология. За съжаление Сотир почина преди баща си – бай Ангел Мощански.

Николай винаги е обичал да общува с вуйчо си, защото с него е можел да си говори за техника и за всичко останало, което го е интересувало. След специализацията във Франция Ангел Мощански става един от основателите на Изчислителния център в Благоевград и един от първите хора, които са се занимавали с програмиране и проектиране. Въвеждането на електронноизчислителните машини в Благоевград, създаването на алгоритми и програми за тях са негово дело. Прочел е много научнопопулярна литература, която навремето започва да се издава в България.

„Първият човек, който ще я купи и след това ще я даде на мен, беше вуйчо ми”, споделя Кольо. Неслучайно всички навремето бяхме изненадани, че на 80-годишна възраст бай Ангел се научи да записва и монтира сам материалите си в Радио Благоевград, където беше един от най-активните репортери. Имал е страст да колекционира транзисторчета, дори сам си е правил малки радиоприемници.

Николай Богушев се ражда на 3 юни 1949 година. Съвсем наскоро отбеляза своята 73-годишнина заедно с най-близките си в Солун. Учил е в Благоевград, завършил е математическата паралелка на Политехническата гимназия през 1967 г. и тази година випускът им се събра по повод 55 години от завършване на гимназията. Завършва МЕИ и след това целият му трудов стаж минава в Цигарената фабрика в Благоевград и в „Булгартабак” в София. Започва работа през 1975 година в Цигарената фабрика веднага като началник, защото са липсвали квалифицирани кадри и е бил началник до края на трудовия си стаж – началник ремонт, началник цигарен цех и директор на техническата дирекция в „Булгартабак” в София. Бащата на Кольо е бил човек със здрава и честна мисъл, човек, който не се поддава на влияние. До днес Кольо помни думите му в първия си работен ден: „Момче, уважавай хората и никога не спекулирай с тяхното нещастие”.

Николай има сестра, която се казва Румяна Попова по съпруг и живее в Сандански. Завършила е френска филология. Работила е като учител и след това в социалната сфера на община Сандански. Съпругът й Емил Попов е починал млад, но е имал шанс да стане добър прокурор, споделя Николай. Имат три деца – две момичета и едно момче, което за съжаление миналата година починало на 40 години.

Първата съпруга на Николай е Даниела Калайджиева по баща. Работила е като учителка в Механотехникума. От нея има син Иван, който сега живее и работи в Лондон. Втората си съпруга Гордана Николай среща в Цигарената фабрика на Благоевград. С нея имат син Николай. Петнайсет години е разликата между двамата му синове, но и двамата са компютърни специалисти и работят в областта на банковото дело.

Баща му е имал изключителна памет, спомня си Кольо. Помнил е в детайли родовите връзки, но не е намерил време да ги предаде на сина си, който е имал желание да ги запише, за да останат за поколенията. Споменава за разклонения на рода – като Кирка, или познатата в града Кети аптекарката, Лилето Богушева, която е работила в оптиката, известната леля Ленче, Американката, дългогодишен служител на ансамбъл „Пирин”, също е от Богушеви, Маруся Богушева, дъщеря на финансовия инспектор Боре Богушев, банкерът Евгени Богушев, д-р Елена Богушева, кардиолог в София… Много са и са разпръснати. Баща му е поддържал връзка с всички, но днес трудно може да се организира родова среща.

Попитах го за приятелските семейства на Богушевата фамилия, защото в града често споменават името на баща му, и Кольо разказа за семейството на д-р Илиев, известен инфекционист навремето, за приятелството със семейството на д-р Манярски. Николай е кръстник на неговата дъщеря Христония. Спомня си д-р Йосиф Тишинов, който го е лекувал като малък, също Данчо и Светла Янакиеви. В момента големият им син д-р Янакиев е един от известните хирурзи в Благоевград. Приятел на семейството му е бил и дядо Пимен.

„Владиката Пимен е един от първите хора, който е посетил Америка, и като се върна, ни разказа за живота там, какъвто е, без да го идеологизира”, си спомня Кольо. Често са посещавали библиотеката на Владишкото, където е имало книги, които не могат да се намерят на друго място. Там за първи път е намерил книги на германския философ Артур Шопенхауер. Дядо Пимен не е пропускал да посети баща му на Ивановден. На такъв празник през тях са минавали около 200 души, но тогава не се е сядало на софра. Минат да поздравят именника, черпят ги с бонбон, стоят малко и си тръгват. Вечерта на масата сядат само най-близките.

Николай Богушев има сериозно участие и в музикалния живот на Благоевград. Един от хората, които Кольо никога няма да забрави, е Александър Кокарешков, за когото казва: „Той беше изключително ерудиран човек в областта на музиката, човек с вътрешна култура и чувство за отговорност”. Много му е повлиял и много е научил за музиката от него. Кольо казва, че свири на всички инструменти, които имат струни – цигулка, китара, мандолина. За него да се занимаваш с музика, означава, че все едно си научил още един език. От 5-годишен родителите му го записват да учи цигулка в музикалната школа при г-н Нешев, а след това при Георги Щерев. Едно време бяха много популярни извънкласните занимания и почти всяко дете участваше в тях.

Когато Николай се връща през 1975 година в Благоевград след завършване на висшето си образование, заедно с Кочо Каракостов основават оркестър „Джумайци”. Когато Александър Кокарешков създава оркестъра за народна музика към Радио-телевизионния център в Благоевград, го кани да свири на китара в него. Тогава голяма подкрепа са имали от Иван Марин и Николай Ваклинов. В златния фонд на БНТ са запазени музикални предавания с тяхно участие. През 1975-81 година Кольо прави записи от Радио Скопие на популярни македонски народни песни и когато днес ги чува, му звучат по друг начин, с различни думи, с различно музициране. „Политическият елемент се забелязва и в изкуството”, споделя той. Спомня си и за квартета с две цигулки, виола и виолончело, а също и за прекрасния естраден оркестър на учителя по музика Христо Коларов, пише в. „Струма“.

А по фотографията го запалва учителят по физика в гимназията Милчо Демиревски. Днес от всичко, с което се е занимавал, му е останала любовта към джаза и желанието да дигитализира всичките си фотографии и документи, свързани с историята на рода. Поне това се надява да направи за поколенията и за запазване паметта на Богушевия род. Защото всички ние сме склонни понякога да идеализираме личните си истории, да ги поукрасяваме от носталгия по миналото и младостта ни, но документите са доказателство за личностите и събитията, свързани с тях, които наистина са се случили. Затова историята, разказана от първо лице, винаги е по-достоверна от някои факти, които сме учили в учебниците по история.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *