Аферата „Маврово“: Коя е фирмата, строила опасния участък от АМ „Струма“?

Аферата „Маврово“: Коя е фирмата, строила опасния участък от АМ „Струма“?

Брутална криминална история с отвличания и изтезания се разиграва преди 20 години с фирмата строител на окървавения в жестоката катастрофа участък на „Струма“. По ирония на съдбата се оказа, че македонското дружество „Маврово“ е изградило най-опасното трасе по магистралата от София към Кулата, в което в нощта срещу 23 ноември загинаха 46 граждани на Северна Македония, между които и 12 деца. Само 7 души от целия горящ автобус успяха да разбият задното стъкло и да изскочат навън. Това е най-тежкият сблъсък с рейс с най-много жертви в последното десетилетие в Европа.

„168 часа“ пише, че същата строителна компания става новина номер едно в Северна Македония през далечната 2001 г. по време на кървавия граждански конфликт между местните албанци и правителството. Тогава бунтуващи се етнически групи отвличат седем работници на „Маврово“, които са наети за строежа на главен път между столицата Скопие и северозападния град Тетово. След похищението служителите на фирмата са подлагани на нечовешки изтезания. Те били бити и душени, а върху гърбовете им похитителите издълбали с нож инициалите си.

След ужасяващите сцени властите успяват да повдигнат обвинения на цели 23 души. Част от тях се издирват дълго време и са задържани в други страни. Пример за това е Сафет Огрич, който е арестуван в Сърбия след 10-годишно преследване

Мъж на име Саит Рушити, който също е сред заподозрените, се самоубива в килията си няколко дни преди да се изправи пред съда. Друг в бандата похитители според властите е Шабан Зенуни. Той загива близо до скопското село Радуша по време на сблъсъци с полицията, които го преследват заради незаконна контрабанда на оръжие, без да подозират, че е участвал и в групово отвличане.

Малко след ужасяващия инцидент, който се случи у нас на магистрала „Струма“, експерти заключиха, че състоянието на пътя, строен от „Маврово“, е „безобразно“. Според тях мантинелите, маркировката и знаците на мястото изобщо не отговаряли на законовите рамки.

Специалистите оприличиха отклонението за село Боснек, при което се стана катастрофата, като пустиня, тъй като при дъжд и мъгла шофьорите не можели да се ориентират къде се намират. Те обясняват, че настилката била изключителна лоша, а светлоотражателите по мантинелите не рефлектирали на светлината на фаровете, което правело ориентацията изключително трудна на завоите. Сериозен проблем имало и с виражите, които били с обратен наклон, на прекалено остри за подобен път завои и събирали вода. Така при дъжд винаги ставали локви, които създавали опасност от аквапланинг. Експертите не пропускат да обърнат внимание и на сцеплението на асфалта. Те посочват, че то също не било на нужното ниво. Мантинелите пък били меки и имали 2 болта, а не 4, както трябвало да бъде.

Самият район също бил и запрашен, тъй като камионите от кариерата ръсели пепел и инертна маса. Така наслоилият се прах, примесен със ситния дъжд, образувал тънък слой върху пътната настилка.

Според Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики случилият се инцидент бил съвсем предвидим. Тя, както и други пътни експерти, подчертаха в деня след инцидента, че на мястото на катастрофата, имало нерегламентиран вход и изход от кариера, откъдето излизали камиони. Миналата година там имало и друг инцидент.

Оказва се, че още преди 15 години шофьори предупредили тогавашния транспортен министър Петър Мутафчиев за състоянието на участъка, определяйки го като изключително опасен. Поради лошото качество той не бил сертифициран и като магистрала. И там ограничението на скоростта не е 140, а 120 километра в час.

До момента властите не се наемат да кажат каква е точната причина за катастрофата, но имат предположения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *