Седмици преди първата по рода си ротация в изпълнителната власт, дейността на кабинета се ползва с одобрението на 21.1% от българите – колкото е била и стартовата му подкрепа от преди девет месеца. По-значима е динамиката в неодобрението, което нараства от 37% при сформирането му до 52.9% към момента.
Това са основните изводи от регулярното проучване на обществените нагласи, реализирано от агенция Алфа Рисърч сред 1000 души, в периода 27 февруари – 3 март 2024 г.
Аналогична, макар и с по-малка амплитуда е тенденцията в оценките за премиера Николай Денков: одобрение от 23.6% (в сравнение с 26% при встъпването в длъжност) и ръст на неодобрението от 30% до 42.4% за същия период.
Мария Габриел, която се очаква да поеме поста на министър-председател, е сред малкото политически представители в страната с позитивен рейтинг – 34.7% положителни срещу 25.2% отрицателни оценки. Очакванията за дейността на кабинета „Габриел“ са преобладаващо неутрални, но благодарение на персоналното доверие към нея оптимизмът надделява над песимизма: 20% смятат, че правителството ще работи по-добре срещу 15% – че ще работи по-лошо.
Нарасналото през последните седмици напрежение между участниците в управлението поляризира отношението към кабинета „Денков“ сред собствените им симпатизанти. В началото на март преобладаващо одобрение за него имат единствено привържениците на ПП-ДБ. Сред избирателите на ГЕРБ доминира недоверието, а оценките на симпатизантите на ДПС са в двете крайности. По отношение на кабинета „Габриел“, обратното, единствено привържениците на ГЕРБ се открояват с доминиращо положителни очаквания (59% срещу едва 2%, че ще работи по-лошо). Избирателите на ПП-ДБ са умерено критични, а тези на ДПС заемат неутрална позиция.
Независимо от (не)коалиционното напрежение, най-голяма част от обществото (40%) смята, че правилното решение за страната е ротацията да се състои. Други 27%, основно избиратели на БСП, „Възраждане“, но и на ДПС виждат по-добър изход в избори 2 в 1 заедно с европейските.
Партийните лидери и електоралните нагласи
Лидер в предпочитанията на твърдо решените да гласуват в национални избори е ГЕРБ с 23.7% и преднина от 4.5 пункта пред настоящите си партньори ПП-ДБ (19.2%). Бойко Борисов запазва позицията си на най-одобряван партиен лидер с 21.6% доверие, но и съществен дял недоверие – 51%. Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ обаче търпят имиджови щети през последните месеци и към момента Асен Василев има 13.8% доверие срещу 61.1% недоверие, а Кирил Петков – 13.1% доверие срещу 64.3% недоверие. По-положително е отношението към съпредседателя на ДБ Христо Иванов – 15.2% доверие срещу 49.7% недоверие.
Третата позиция в потенциален парламентарен вот е за „Възраждане“ (12.8%), които също търпят известна ерозия в резултат от вътрешно-партийните сътресения, но остават основните, които събират радикалния вот. Персоналното доверие в Костадин Костадинов към момента е 15% одобрение срещу 57.2% неодобрение.
9.7% подкрепа за ДПС и предизвикателство за изграждане на личен авторитет от новите съпредседатели на Движението, които влизат в ръководството на партията с подкрепата на около 50 на сто от собствените ѝ симпатизанти. На национално равнище, Джевдет Чакъров получава 8.7% доверие и 48.1% недоверие, а Делян Пеевски – 5% доверие и 74.4% недоверие.
БСП запазва подкрепа от 9.6%, а лидерът Корнелия Нинова – 12.2% одобрение срещу 56.1% неодобрение. Готови да дадат гласа си за ИТН са 5.1%, а отношението към лидера му Слави Трифонов е 12% положително срещу 51.6% отрицателно.
7.7% са решените да подкрепят друга партия, а 12.3% – се колебаят за кого да гласуват.
Силно критична продължава да е и оценката за дейността на основните институции в страната:
Доверието в парламента е замръзнало на 7% одобрение и 62% неодобрение. Отношението към настоящия му председател Росен Желязков е по-позитивно в сравнение с това към институцията – 21% положителни, 52% неутрални и 27% отрицателни оценки. По-сдържани са очакванията към вероятния следващ председател на НС Атанас Атанасов – 13% положителни, 46% неутрални и 41% отрицателни.
Президентът Румен Радев запазва равнището си на доверие от края на 2023 г.– 39% одобрение срещу 38% неодобрение и 23% неутрално отношение. За разлика от първия му мандат, когато ветрилото на обществена подкрепа за него беше значително по-широко, към момента тя идва основно от позиционирани вляво и споделящи проруски нагласи избиратели – на БСП, Възраждане, Левицата, негласуващи.
Оценките за работата на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов остават на нивото на неговите предшественици – 5% положителни, 52% отрицателни и 43% неутрални.
